Mar 12 | BulCont | STEP | Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч.

Mark 12

Притча за злите лозари

Мт. 21:33-46 ; Лк. 20:9-19

1 ^a ^b Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч. 2 Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето. 3 А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо. 4 Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него. 5 Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха. 6 Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: „Ще се засрамят от сина ми.“ 7 Но лозарите си рекоха: „Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.“ 8 Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето. 9 И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други. 10 ^c ^d Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 11 Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“ 12 Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха.

За плащане на данъка на императора

Мт. 22:15-22 ; Лк. 20:20-26

13 ^e ^f Тогава те изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в някоя дума. 14 Те дойдоха и Му казаха: „Учителю, знаем, че си справедлив и не се влияеш от никого, понеже не гледаш кой какъв е, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да се дава данък на кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“ 15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, каза им: „Защо Ме изкушавате? Донесете Ми един динарий да го видя.“ 16 Те донесоха. Тогава Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“Те Му отговориха: „На кесаря.“ 17 ^g Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“Тогава те се учудиха на чутото от Него.

За възкресението на мъртвите

Мт. 22:23-33 ; Лк. 20:27-38

18 ^h ⁱ Дойдоха при Него и садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха: 19 ^j „Учителю, Мойсей ни е написал: Ако на някого умре брат му и остави жена, а деца не остави, то нека неговият брат вземе жена му и създаде потомство на брата си. 20 Имаше седем братя: първият взе жена и след смъртта си не остави потомство. 21 Взе я вторият и умря, но и той не остави потомство, също и третият. 22 И седмината я имаха, но ^{▼▼ 12:22 В някои ръкописи липсва: „я имаха, но“.} не оставиха потомство. След всички умря и жената. 23 И така, при възкресението, когато възкръснат, на кого от тях тя ще бъде жена? Защото и седемте братя я имаха за жена.“ 24 Иисус им отговори: „Не се ли заблуждавате, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила? 25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата. 26 ^l А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му каза при къпината: Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. 27 Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Вие много се заблуждавате.“

Най-голямата заповед

Мт. 22:34-40 ; Лк. 10:25-28

28 ^m Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“ 29 ⁿ А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ; 30 и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед ^{▼▼ 12:30 В някои ръкописи липсва: „Тази е първата заповед“.} . 31 ^p Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“ 32 ^q Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него; 33 ^r и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“ 34 ^s Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“След това никой вече не дръзна да Го пита.

Иисус Христос и Давид

Мт. 22:41-46 ; Лк. 20:41-44

35 ^t Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците да твърдят, че Христос е син на Давид ^{▼▼ 12:35 Има се предвид, че Месия* е потомък на Давид.} ? 36 ^v Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти. 37 И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“Много народ слушаше Иисус с наслада.

Предпазване от лошия пример на книжниците

Мт. 23:1-12 ; Лк. 20:45-47

38 ^w В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците, 39 предни места в синагогите и почетни места по гощавките, 40 ^x изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят – те ще получат по-тежка присъда.“

Лептата на бедната вдовица

Лк. 21:1-4

41 ^y Тогава Иисус седна срещу кутиите за дарения в храма ^{▼▼ 12:41 Букв. съкровищницата.} и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много. 42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, което се равнява на един кодрант. 43 Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията. 44 Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“